ПРИЛИКА
Подобно облак и една усмивка,
две фигури танцуват и се изтриват,
съединяват движението и съня
във мигновен отблясък, едно животно, но от
[въздух,
които се усмихват може би, и като коленичат
изчезват във прегръдките на детството,
признаващо единствено играта като прилика,
излъчват златен пламък над полята,
рисуващи над тях прозрачни сенки.