Аз и насекомото в главата ми В главата ми живее насекомо, което е откъснало краката си. Не мърда, не жужи. Като след кома забравило е сякаш за крилата си. И вече не лети, дори не жили. Очите му са средство за наяждане. Невроните, остатъчно изгнили, са нашите вечери от прокажени. И аз, и то вечеряме. На свещи. А свещите са тъжни и разплакани. В главата ми, претъпкана със вещи, отдавна няма място за приятели. Но просто си живеем. Монотонно. Захвърлили предвзривно световете си. Безкрили сме. И аз, и насекомото се учим как да ходим на ръцете си.