Балкани, Том 1 – Левски

Продуктов номер: 11295
Изчерпана

Автор: Яна Язова
Категория: Нова българска литература /ХІХ - ХХв./
Издателство: Изток-Запад
Състояние: Нова книга
750 страници
твърди корици
Първо издание: второ издание, 2003
Народност: българска

---

За книгата: Яна Язова нарича своя роман „Левски” „Моята Библия”. Тя представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. За трилогията: Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. В следващите три десетилетия, тя създава книгата на своя живот - историческата трилогия „Балкани”. Романите „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването и и 13 г. след смъртта на авторката. За автора: Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София). Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща и Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас”, „Литературен преглед”, „Развигор”, „Вестник на жената”, „Дневник”, „Мир”, „Зора” и в списанията „Светулка”, „Другарче”, „Вяра и живот” и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца „Блок”. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства. Съчинения: Язовa. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.