НАБЛЮДЕНИЕ
Думите
те са като цветове на нашето сърце
скрити са в кръвта и се разпръсват
от миналото от спомените
росят като дъжд от думи
които пеят за целта в прегръдките на една дума
постоянно
да се срещаме
сред нощта когато се ражда
разпръсната в скута на целия живот
като изгубена любовна приказка
в която той и тя са идентични както и всички
други
думите
могат да бъдат като поникнали тръни в нашите
сърца
от които въздишките раждат дъжд
от спомените останали без извори
разширяват утробата в прегръдките на една
стара любов
в която той и тя са идентични както и всички
други