БЕЗ ТРЕПЕТ Към земята на изгубените неща Зная, всички пътуват мислено. Нали в земята на изгубените неща никога не е късно за нищо. Нали там всеки все още го чака корабът, който някога е изпуснал, и часовникът на пристанището сочи вечния час на утрото. От сезоните там е вечно сезонът на панаирите и дъжда, Всяко семе покълва и всичко се сбъдва в земята на изгубените неща. Всяко трепване, звук или мисъл там е спускане към поредната смърт и ние се връщаме, казват, защото обичаме не живота, а вкуса на кръвта си. Само бедните духом не търсят рая, блажени бедните духом, сега и тук. Само те знаят как се убива смъртта - без трепет, без жал и без звук.