Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и пò на запад

Продуктов номер: 12340
Изчерпана

Автор: Владимир Русков
Категория: Балканска история | България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Тангра ТанНакРа
Състояние: Нова книга
408 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и пò на запад – Оттегляне на българщината през „Силва магна булгарика” или тъмнината която изяжда (По документи от архивите на МВР и други мако популярни източници) Владимир Русков е роден през 1935 година в Цариброд (в бивша Югославия). Емигрира в България през 1949 година, следва журналистика в СУ „Климент Охридски” в София. Повече от тридесет години е редактор в Бъл-гарското национално радио - Радио станция „Родина” и Програма „Христо Ботев”. Цариброд, преименуван на Димитровград, е българско градче в Западните покрайнини, които са отрязани от България в Ньой през 1919 година в нарушение на принципите на Уилсън и предадени под властта на сърбо-хърватско-словенското кралство през 1920 година. Оттогава се отваря още една рана на Балкана, която не заздравява - поругани са честта и достойнството на тези хора, които са имали нещастието да се родят в селата около Цариброд и Босилеград. Западнопокраинците се съпротивляват на окупатора, озлочестил съдбите на поколения българи, и търсят помощта на организациите, които закрилят правата на малцинствата. Българското национално малцинство в Сърбия е подложено на системен натиск за денационализация, забулен с формални фрази за права и свободи на „народите и народностите", изсипани щедро в основни документи на бивша Югославия и сегашна Сърбия. Асимилацията на българите в Западните покрайнини от сръбската държава е практика, която майсторски се прилага и днес. За това се разказва в тази документална книга. На вниманието на българския читател е книга, създавана от своя автор през целия му досегашен път на журналист, публицист, историк, политически наблюдател и анализатор. Владимир Русков е избрал оригинална, нетрадиционна форма на своя вълнуващ и покъртителен разказ за нерадостната съдба на българщината отвъд днешната ни граница със Сърбия. Той ни предлага един калейдоскопичен, но и по своему хомогенен разказ, изпъстрен с цитати от автентични български и сръбски текстове, с данни от малко или напълно неизвестни архивни материали, размисли на аналитик и познавач на отдавна отминали събития и съвременни проблеми. Книгата е лекарство против историческата амнезия, тя е призвана да лекува забравата. И това без съмнение е сред най-важните и достойнства.