2009 година беше забележителна за българската археология. Много и упорит труд увенчаха усилията с успехи и научни събития. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките трайно се утвърди като привлекателно средише в центъра на столицата, готово да посрещне някои от последните открития на археолозите от страната и да запознае първо българските любители с тях. В същото време, през същата тази знаменателна година, Музеят навърши своят век от обособяването си като Археологически музей и определянето му за основен фактор в организирането на проучванията и опазването на археологическите ценности на България. Нему и на тружениците му, международните научни институции дадоха най-висока оценка. Окрилени от всичко това, българските археолози от цялата страна - от музеи и университети, показват плодовете на своя труд и познания, приносите си към опознаването на културно-историческото минало на страната си в тази поредна изложба. В изложбата „Българска археология 2008" участваха 14 музея от страната със свои открития, а днес музеите-участници с 43 открития са 29. По големите със световно значение открития на международния българо-френски екип - дългогодишен проучвател на старокаменната епоха, се нареждат новите данни, свързани с организацията на производствените и добивни дейности, селищните структури и култовете през каменомедната и бронзовата епохи. Както винаги, траките бляскаво напомнят за себе си, за висините на културата си, в следите от вековете пр.н.ера и римската епоха. По магистрала Тракия изследователите изминават дългия път през векове и хилядолетия. В старите рудници се откриват най-стари следи от стръмния път на човечеството към прогреса. По немирните вълни на морето постепенно са си пробивали път постиженията на древни и далечни цивилизации, за да пренесат познанията и майсторството си. Новите открития в Аполония, Месемврия, Одесос, Лионисополис показват богатството на живота и гражданите си през дългата си история. Блясъкът на столиците на България е особено ярък в новите постижения при проучването на средновековния Търновград. Нов вид придобива Трапезица. Районът на митрополитската църква „Св. Петър и Павел", новооткритата църква „Св. Йоан Рилски", арменската църква и техните некрополи показват с находките си в нова светлина положението и значението в обществото на населението на бившата столица в условията на турското робство. Защо бе нарушен замисълът първото показване пред обществото на успехите на изминалия археологически сезон да става още в края на текущата година? Няколко са целите. Първата е тази изложба да показва във възможно най-добър вид находките и все по-пълно откритията, нещо, което не е съвсем възможно за кратки срокове на подготовка. От друга страна, откриването на изложбата може да бъде обвързано с избрания Ден на българския археолог, който от почти четири десетилетия се чества на 14 февруари. Така експозицията ще бъде открита и през целия период на отчетните сесии, на които всяка година се показват и обсъждат откритията на българската археология. Благодарим на цялата ни археологическа общност за продължаващото и непрекъснато развиващо се сътрудничество - резултат на общите ни цели и идеи. За това, че от общите ни усилия се раждат великолепните открития - гордост за България пред света. За това, че от ден на ден се обогатява културно-историческото ни наследство и се запазват безценните зрънца история на земите ни.