Преведена на 25 езика, "Черната книга на комунизма положи началото на широко международно обсъждане, съпътствано от неизбежни полемики. Днес този нов колективен труд, посветен специално на престъпленията на комунизма в Европа, побликуван под съставителството на Стефан Куртоа, допълва, продължава и задълбочава опитите за анализ и равносметка. 16 историци и/или свидетели от Европа и Америка ни представят трагедии, които не рядко са били подценявани и дори неподозирани. Най-после булото на тайните е разкъсано. В Естония "комунистическите батальони на разрушението" по време на войната властват над живота и смъртта на всички, които им попаднат в ръцете. В България в продължение на десетилетия населението е подложено на масов терор. В Румъния затворът Питещ е според Франсоа Фюре "един от най-страшните експерименти по дехуманизация, характерни за нашата епоха: мъчителите нареждат на затворниците на свой ред да инквизират". А да не говорим за физическите и психическите мъчения, извършени от ЩАЗИ И ОТ Секуритате. Изпрравени пред подобна панорама на ужасяващото, как бихме могли да си обясним , че на запад и най-вече във Франция паметта за комунизма все още е славна, а историята му апологетична?