Червения змей

Продуктов номер: 28070
Изчерпана

Автор: Франс Бенгтсон
Категория: Антикварни книги | Друга европейска литература
Издателство: Народна култура
Състояние: Нова книга
160 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 1992 год.
Народност: шведска
Преводач: Анелия Капсарова

---

Антикварна книга в един екземпляр

"Червения змей" е единственият роман на шведския историк, поет и есеист Франс Бенгтсон, както ще забележите още щом отгърнете корицата. Откровено да си призная, съм напълно незапознат както с поезията, така и с есетата му, но специално тази творба заема почетно място в библиотеката ми.

Със сигурност някъде съм споделял, че искрено се възхищавам от жанра на историческия роман. А колко по-голямо е възхищението ми към онези изключително редки автори, които съумяват да превърнат иначе сухото четиво с мирис и шум на стар пергамент, съставляващо историческите факти и догадки, в увлекателно и предизвикателно за сивото вещество на читателя произведение.

Такъв роман обикновено обхваща някоя ключова епоха и в това отношение „Червения змей” не прави изключение. Бенгтсон си е поставил дръзката като за единствен роман цел да обхване края на IX и началото на X век от европейската история. Периодът е поредният „край на света”, съпътстващ новото хилядолетие, който заварва Стария континент в изпълнен от вътрешни пререкания хаос. Начинанието му може и да не е толкова взискателно от професионална гледна точка, но във всички случаи е сериозно. Иберия е в ръцете на маврите. Британия се огъва под скандинавските нашествия и управлението на страхливеца Етелред, Византия се разкъсва от вътрешни борби; неумолимо приближава времето на църковната Схизма и Вилхелм Завоевателя.

Повечето регулярни исторически романи се ситуират я в развратната Елада, я в политиканския и по-късно извратен Рим, или пък в модерната история. За разлика от повечето си съратници обаче Бенгтсон не се нахвърля върху големите пикантерии. Той взема за основа семплия викингски начин на живот и може би именно това придава специфичен и изключителен чар на „Червения змей”. Още повече, че авторът използва елегантен паралел с класическия стил на скандинавските ръкописи. Съвсем лек разбира се, без да достига монотонността на Едите, което допълнително предразполага към уникалната атмосфера.

Като цяло, „Червения змей” се нарежда сред най-добрите исторически новели, а и далеч не само любителят на жанра би могъл да я оцени по достойнство. В една доста специална светлина, книгата би могла да се разглежда и като фентъзи, макар и на няколко светлинни години напред от обичайното му качество, или пък като приключенски роман в малко по-особена среда. Но като каквото и да е четиво, оценката и е най-малко отлична.