В труда се предлага оригинален методологичен подход, основан на когнитивната теория и на един от най-успешните модели на прагмалингвистичен анализ - теорията на изказването. Приложеният анализ води до категоризиране и семантична класификация на езиковите елементи в двата езика в съответствие с когнитивните параметри. Въпросите, свързани с пространството и времето, с тяхната обективна и субективна даденост, винаги са вълнували човешкия ум както в най-баналния ежедневен смисъл, така и в най-широк онтологичен план. Етапите в научното познание и в областта на точните науки, и в областта на хуманитаристиката, до голяма степен са белязани от еволюцията на познанието за пространството и времето. Темата на настоящото изследване ясно определя обекта на анализ - опосредстващата роля на езика при изразяването на основните характеристики на пространството, на пространствените връзки и отношения. Този най-общо очертан обект предполага фиксиране на понятия и принципи, извършване на проучвания в три области: - В областта на когнитивната теория. Не е възможно да се говори за обозначаване на пространството чрез средствата на езика, без да се разгледат някои основни аспекти на взаимовръзката човешко съзнание - човешки език; - В областта на човешкото знание за пространството; - В сферата на езика. Изследването е съпоставително и ще бъде посветено на френския и българския език. Тези три области определят и структурата на работата. Основните цели, които си поставяме, са свързани със следните проблеми: - Същност на базовите когнитивни понятия. - Мястото на концепта за пространство в когнитивните структури. - Универсалното и специфичното в знанията за пространството. - Връзката между когнитивните и езиковите структури. - Определяне на общоприложими когнитивни оператори, свързани с кон-цептуализирането на пространството. - Анализ, на базата на тези оператори, на основните езикови средства, чрез които се обозначава пространството във френския и в българския език. - Уточняване на тенденциите на изоморфизъм и аломорфизъм в двата езика.