Цивилизация и естествен подбор

Продуктов номер: 7213
Изчерпана

Автор: Константинос Марицас
Категория: Съвременна философия | Теория на културата
Издателство: Захарий Стоянов | УИ Св.Кл.Охридски
Състояние: Нова книга
318 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: гръцка
Преводач: Далина Добрева

---

"Метафизиката на Любовта... Несръчност и неспособност на философите, които са говорили за Любовта." Горната констатация на А. Шопенхауер е в сила за всичките абстрактни понятия на философията. Хиляди книги описват, анализират и определят живота и смъртта, цивилизацията, религията, изкуството, езика, душата с неразбираеми за болшинството хора думи, с "несръчността и неспособността на философите, които са говорели за..." каквото и да е! В началото книгата поставя под съмнение всичките утвърдени за читателя идеи, а впоследствие изгражда заедно с него една цялостна теория. И всичко това с прости, ежедневни думи. Цел на автора е обяснението на околния свят без закони, цели, принципи, теории, причини и резултати, а само с размисъл и с ежедневния език, освободен от "научни" и "философски" понятия. Книгата започва от създаването на света и стига до човешката (и не само) цивилизация. С малко, но точни определения се обяснява целият околен свят. Авторът не се стреми да убеди читателя в правотата на изложението. По-скоро се опитва да възбуди критичната мисъл, излагайки своите възгледи и цитирайки редица утвърдени философи. ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА ЛЮБОВНИ ПОЗИ "Ако видиш двама души, които правят любов, ще помислиш, че се борят" Всички животни се възпроизвеждат, както следва: "Мъжкият доближава женската, тя повдига задните си части и ги насочва към мъжкия, така че той да вижда половата и област отзад. Вижда, приближава и се качва. (Дори и днес мъжът е привлечен и се възбужда от задните части на жената!) Няма никакъв контакт отпред по време на сношението - предната полова област на мъжкия идва в тесен контакт със задната страна на женската. При нашия вид положението е много различно. От дълго време съществуват действия лице в лице, предхождащи сношението, но и самото то се извършва отпред." (Дезмънд Морис, "Голата маймуна", изд. Кедрос, Атина 1970) Сношението отзад осигурява на мъжкия и женския индивид контрол върху заобикалящата среда и локализиране на враговете. Моментът на сношението явно излага животните на опасност. Затова животните не вилнеят, а съхраняват будни сетивата си, сношението е кратко, като обслужва изключително целта за възпроизводство, а вниманието е насочено към евентуална опасност. Накратко — не съществува понятие за любов (цивилизация) при животните. При човека любовта (ерос) заместила насилието, което се извършва отпред. Премахвайки естествения подбор, той създал любовта (ерос) като единствен извор на удовлетворение. Вилнее като победител, прави любов за наслаждение (изживяване на смъртта), а не само за възпроизводство, не е в опасност от вражеско обкръжение, от което вече се е отдалечил. Сексуалните пози всъщност са позите на премахнатото насилие. "Например мъжът винаги е върху жената - над жената. Това е егоистична поза, защото той чувства, че е по-добър, по-висш. Как може да се намира под жената? Но по цял свят в първобитните общества жената е върху мъжа. В Африка тази поза е известна като мисионерска, защото когато там за първи път отишли мисионери, християнски мисионери, първобитните не могли да разберат: "Но какво правят? Ще убият жената!" "Мисионерската" поза е изобретение на цивилизацията, където любовта (ерос) не е естествено възпроизводство, а нужда от насилие, господство, победа, която предоставя правото на възпроизводство. Да си припомним и тук обвиняемия в убийства на жени: "Никога не съм правил любов с проститутка, без да съм се опитал да я убия." … В настоящата книга се приема възгледът, че езикът е създаден от мъжете, за да описват геройствата си пред жените с цел подбор на най-добрия за възпроизводство. "В обществените ни връзки борбата не печели бързият, а красноречивият - ораторът, който пленява, омайващият с думи чаровник, убедителното дете, което печели големия си родител и налага волята си." (Steven Pinker ) Тоест съгласно Steven Pinker, докато "бързият" би бил логичният победител въз основа на естествения подбор, в човешките общества победител е "ораторът", който не е продукт на естествения подбор. Въпреки това предизвика интерес възгледът на същия Steven Pinker, че "Езикът не е цивилизационно творение..." (Steven Pinker ) , което противоречи на предишната му констатация. Езикът е плод на цивилизацията! Затова и до днес мъжете по-добре употребяват езика от жените, а жените са по-добри слушатели. (Мъжете са развили мисълта, а жените — смисъла - виж по-нататък в книгата)