Петко Бочаров, известен и талантлив журналист, в статията си „СЪБУДЕТЕ СЕ! ИЗЧЕЗВАМЕ!?!" изрази ясно реалната опасност демографският проблем да се превърне в неизбежна катастрофа за България. „Стопяването" на българското население започва още в края на XVIII в., по време на турското робство и оттогава се превръща в траен и тревожен проблем в историческото ни битие. След мира, сключен през 1792 г. в гр. Яш между Русия и Турция, в Отоманската империя настъпва анархия - освен кърджалийските нападения, турски велможи се обявяват за самостоятелни владетели. Освен това, поробените българи са обременени с тежки тегоби за издържането на турските военни части, дислоцирани в селищата им. Всичко това принуждава много български семейства да напуснат домовете си и преминавайки р. Дунав, да се заселят в Русия, Украйна, Молдова, Румъния и Бесарабия. Константин Иречек посочва в своята история, че само от 1801 до 1806 година в Херсонска и Таврическа губернии възникват 9 български колонии. Губернаторите на съответните райони улесняват българските преселници, като им създават, още при пристигането, добри условия за живот. Руските власти предвидливо извършват подготовка за приемането на пристигащите още през 1800-1805 г. Губернаторът херцог Ришельо използва създадения строителен комитет за строеж на къщи и контролира строго отпусканите за целта средства.