Дневникът на капитан Блъд

Продуктов номер: 11396
Изчерпана

Автор: Рафаел Сабатини
Категория: Английска литература
Издателство: Труд
Състояние: Нова книга
256 страници
твърди корици
Първо издание: 2007
Народност: английска
Преводач: Александър Хрусанов

---

Първото продължение на книгата „Капитан Блъд” : „Дневникът на капитан Блъд” (1931) Рафаел Сабатини е роден е на 19 април в италианското градче Йези, в близост до адриатическия пристанищен град Анкона. Родителите на Сабатини са известни оперни певци. Майка му – Ана Трефорд е англичанка, а баща му Винченцо Сабатини – италианец и в семейството се говорят и двата езика. Родителите му гастролират по оперните сцени по целия свят и малкият Рафаел е изпратен при родителите на Ана, в малко село недалече от Ливърпул. Когато става на седем години, родителите му напускат сцената и семейството отново се събира заедно – този път в Порто, Португалия, където баща му открива певческа школа. Там Рафаел посещава католическо училище и научава португалски. След няколко години семейството се мести в Милано, Италия, а Рафаел е изпратен да продължи образованието си в училище в Швейцария, където овладява френски и немски. Живота му се променя през 1921 г. когато във Великобритания и САЩ издават романа му за френската революция „Скарамуш”, който съвсем неочаквано за всички се превръща в бестселър. През следващата 1922 г. „Одисеята на капитан Блъд” донася на Сабатини още по голяма известност и успех. Издателите започват трескаво да преиздават старите произведения на писателя. Едва сега, след 25 години напрегната литературна дейност Сабатини получава признание. Книгите му се екранизират, по мотивите им се поставят пиеси, за автора се печатат статии във вестници и списания. Литературната критика го провъзгласява за „Александър Дюма на съвременната белетристика”. На 13 февруари 1950 г. Рафаел Сабатини умира. Погребват го в Аделбоден. Втората му съпруга Кристина сама извайва скулптурата на надгробния му паметник. Като епитафия на паметника са издълбани собствените му думи , с които започва романът „Скарамуш” : „... Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан...” .... „Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.” „В цялата история на приключенските романи няма начално изречение, което да се сравни с това. За Сабатини „Скарамуш” е това, което „Тримата мускетари” са за Дюма”. Артуро Перес-Реверте - „Деветата порта”