Дойдох да видя слънцето

Продуктов номер: 10719
Изчерпана

Автор: Константин Балмонт
Категория: Руска литература
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
128 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: руска
Преводач: Андрей Андреев

---

Аз попитах свободния вятър как да бъда и млад, и любим. Отговори ми волният вятър: "Като вятър бъди, като дим!" Аз попитах морето могъщо битието какво отреди. Отговори морето могъщо: "Като мен многозвучен бъди!" Аз попитах високото слънце как и аз да изгрея в зори. Не отвърна високото слънце, но душата ми чу: "Изгори" Знаменитият руски поет Константин Балмонт (1867-1942) - централна фигура на ранния руски символизъм и един от пионерите на "декаданса" в Русия - e изключително популярен и влиятелен у нас през първите десетилетия на ХХ в. Възприеман като наследник и продължител на Ал. Пушкин и А. Фет, като най-ярката звезда на руския поетически небосклон. Нека отбележим повече от любопитния факт, че приживе, от 1895 г. до 1942 г., в нашите периодични издания могат да бъдат открити над 300 (Sic!) публикации на К. Балмонт - поезия, проза, есеистика; статии, рецензии, съобщения за него - факт, който може би е уникален не само за българската култура. Преводачи на неговото творчество са едва ли не всички наши литератори от първите десетилетия на ХХ в. - Хр. Силянов, Ст. Чилингиров, К. Константинов, Л. Стоянов, Д. Подвързачов, Н. Хрелков, Св. Минков, Н. Ракитин, Ем. Попдимитров, Н. Балабанов, Гео Милев, Ив. Карановски, Г. Михайлов и др.; географията на популярността му практически не оставя нито едно "бяло петно" на картата на България. Естествена кулминация на общуването на българската интелигенция с творчеството на руския поет е личната среща през май 1929 г.; К. Балмонт (от 1920 г. - емигрант във Франция) пристига в София като гост на Министерството на народното просвещение (ключова роля изиграва Н.Т. Балабанов - тогава директор на Културното отделение към Министерството), изнася няколко лекции, посещава Рилския монастир, Плевен и др., намира истински приятели в лицето на своите последователи и най-вече на Н. Ракитин и Ем. Попдимитров. Мотивът за посещението на именития поет е работата му върху превода на български народни песни, а негов резултат - излизането в самия край на 1930 г. в София на две книги на К. Балмонт - "Золотой сноп болгарской поэзии" и "Соучастие душ".