| От драматизация към постмодерен текст за сцена Драматургичната адаптация ще бъде разгледана в процеса на промяната в обхвата и стратегиите й през XX век и по-специално през втората му половина. Модерните течения в изкуството и театъра виждат понятието адаптация в нова и по-разширена светлина. Освен класическата форма на адаптиране - превода от един език или жанр в друг, адаптацията разширява не само полето, но и целта и средствата, които използва в процеса на адаптация. Модерният автор драматург интерпретира текстове, като все повече се отдалечава от авторовите интенции, за да екстериоризира своята гледна точка, възгледи и концепции за света. Новите обработки на добре познатите митове от античните текстове се разполагат в съвременния контекст на разочарования човек след войните и краха на вярата в прогреса. Особено ясно това явление се наблюдава във френската драматургия от 40-те и 50-те години на миналия век. Драматизациите на литературни произведения за сцена са по-скоро интерпретации и трансформации не само на жанра, но и на вътрешната им структура. С появата на новите теории за литературния текст и разколебаване на позициите на автора от средата на XX век драматургичната адаптация все по-смело се намесва като интерпретира, размества, преобръща първоизточника без оглед на авторовата оригиналност или ,,недосегаемост". Драмата е вече текст за сценична реализация, драматургичната адаптация е версия, сбор от текстове, цитирания и трансформации на авторски текстове за сценична реализация. Тласък на новата вълна в английската театралната адаптация през 70-те и 80-те години дават сериозни драматурзи като Стивън Бъркоф, Едуард Бонд, Дейвид Едгар, Майкъл Фрейн и много други. |
Количката е празна
0892 299 007 | -
knigi.bim.bg
knigi@bim.bg
