Драми

Продуктов номер: 5384
Изчерпана

Автор: Елфриде Йелинек
Категория: Австрийска литература | Пиеси
Издателство: Рива
Състояние: Нова книга
174 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: австрийска
Преводач: Владко Мурдаров

---

Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. Учила музика, театрознание и история на изкуството, тя работи като писателка на свободна практика и е добре позната на читателите и зрителите в целия свят. През 2004 година Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература "за музиката и вокалното изящество в нейните романи и пиеси, които с изключителната си словесна виртуозност показват абсурда на съществуващите клищета в обществото и тяхната поробваща сила". Изданието включва пиесите: - Пътеката - Спящата красавица - Розамунде - Клара Ш. - Мълчанието - Джаки - Тяло и жена - Клаудия се публикува за пръв път на хартия на български. В немския и вариант е публикувана само в интернет. Съставителство и превод на Владко Мурдаров Елфриде Йелинек - Драми Четем драми на нобелистката Йелинек Владко Мурдаров е подбрал и превел 6 драми и 1 есе на Елфриде Йелинек за "Драми" . Чухме за австрийската писателка, когато лани и дадоха литературния "Нобел". По-голямата част от творчеството и се навърта около сцената: пиеси, филмови сценарии, оперни и балетни либрета. "Претенциозните драми на Йелинек са получили адекватна опаковка в оформлението на книгата. Половината от тях са моно, а героинята в една от тези е Жаклин Кенеди... Авторката обяснява така: "С помощта на техниката сцените и хората биват повдигани нагоре. Веднъж натежава сцената, после човекът върху нея. Това е като огромна везна, при която блюдата се накланят. И докато едното много натежава, другото много олеква. Винаги съществува опасност нещо да падне. Във всеки случай театърът е необикновен, защото показва обичайното необичайно". в. Сега, 12.11.2005