Един ден от залеза на света

Продуктов номер: 21586
Изчерпана

Автор: Уилям Сароян
Категория: Американска и канадска художествена литература
Издателство: Фама
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545973727
206 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: американска
Преводач: Людмил Люцканов

---

Уилям Сароян (1908 – 1981) е от водещите американски писатели на ХХ век, чиито творби са признати за класически. Автор е на повече от 60 книги – романи, пиеси, разкази, мемоари. Той става популярен още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго – от 30-те, та чак до 60-те години – определя литературните пристрастия не само в САЩ, но и в Европа. Влиянието му в творческите среди е такова, че дори бунтарите от тъй нареченото бийт-поколение, автори като Чарлс Буковски и Джак Керуак го издигат за свой кумир. Самият Сароян години по-късно споделя: „Искаше ми се да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах.” Така роденото в семейство на бедни арменски емигранти момче, което напуска училище петнайсетгодишно, решено да стане писател, се превръща в един от най-четените и превеждани световни автори. Романът „Един ден от залеза на света”, който излиза за първи път на български, е в голяма степен автобиографичен. Известният писател Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие, за да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от суетнята на големия град – срещи с продуценти и литературни агенти, изясняване на отношенията с бившата съпруга, разпивки със стари приятели и залагане на бейзболни мачове, - той мъчително търси път към помирение със себе си и тъжно осъзнава, че се намира на прага на своя творчески и житейски залез. (упадък?) Той не крачеше с тълпата и не я аплодираше. Беше размирник, който никой не можеше да спре. Джон Легет Романът е автобиографичен и разказва за един писател, който пристига в Ню Йорк, за да подпише договор за нова пиеса, и за равносметката, която градът му налага. И в него не е трудно да се различи почеркът на Сароян - историите, които той разказва са леки, друг път -трогателни, но винаги искрени и дълбоки. Из “Литературен вестник”