"Отдавна е прието като безспорен факт, че древната гръцка литература е знаела как да се възползва от заобикалящите я литературни средища, съществували около нейните земи още от асиро-вавилонските и египетски митове, прадревните поеми като "Гилгамеш" и естествено най-вече от изворите, които текат близо до естествените граници на страната и — нейните балкански съседи. Тези извори ден и нощ великодушно са изпращали към гръцкия литературен Метропол късчета духовни ценности, които са обогатявали колосалната гръцка съкровищница. Цели митове или отделни техни части, откъси от устни поеми, художествени представи от най-изумителните, имена на небесни божества и на такива от чистилището полека-лека са се устремявали към гръцката вселена, като са прибавяли, модифицирали или давали посестрими на нейните съзвездия." Книгата "Есхил - този голям несретник" има полемичен характер. Кадаре, без да се колебае, с логика и патос оборва или коригира доста тези, като на тяхно място потвърждава или аргументира други. Той категорично отхвърля твърдението, че трагедията като жанр води началото си от Дионисиевите празненства, а смята, че нейните корени са много по-древни и са рожба на анонимното творчество. Азиатската нощ отдавна е дебнела гръцката и балканската цивилизация. Тя на два пъти се спуска над полуострова: по времето на Есхил в лицето на "дългокосите персийци" и две хиляди години по-късно в лицето на османските турци. Първият път азиатският щурм претърпява поражение, вторият завършва с успех. Духовният мир на гърците и този на другите балкански народи е наподобявал дом, който дотогава не е познавал нещастието". Имали са временни незначителни поробвания, сблъсквали са се с предходни злочестия, но все още не са знаели какво означава истинско страдание. И страданието се изправя пред тях. Есхил навярно е сред първите, който разкрива тази истина в "Персите".