Етносоциологически студии

Продуктов номер: 14384
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Социология
Издателство: Аскони-Издат
Състояние: Нова книга
202 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

* Етнос и нация * Етническа памет * Етнически стереотипи и предразсъдъци * Когнитивни аспекти на междуетническото отнасяне * Етнически условия на социализация Състоянието и перспективите в развитието на съвременното българско общество, повлияни от глобализацията и евроинтеграцията, могат да бъдат осмисляни като комплексни социални процеси на трансформация и модернизация, отнасящи се за всички негови слоеве и нива. Бъдещето на нашата страна е зависимо както от качеството и темповете им, така и от степента на постигнато съответствие между изградените традиционни механизми, конкретния исторически опит, структурата и функционалната натовареност на всички сегменти на българското, на европейските и глобалните общества. Тази цивилизационна стратегия има не само технологични, икономически, военни, законодателни, суровинни, аксиологически и други измерения, но и множество фундаментални и приложни етносоциологически проблеми. Въпреки бързото концептуално развитие на етносоциологията ефективното осмисляне на наличната фактология продължава да изисква прецизиране и разширяване обхвата на теоретикометодологичните принципи. Базисна е постановката, дефинираща етносоциологията като дял на социологията, със сложна вътрешна диференциация (Георги Фотев, 2006. Дисциплинарна структура на социологията. Изток-Запад, София). Изследователският й предмет се определя в границите на съществуването, функционирането и взаимодействието на етническите общности в трансформиращото се национално цяло, ограничено, но и защитено от националната държава, „преживяваща" също непрекъснати промени. Терминът етносоциология е въведен в научна употреба през 1930 г. от немския етнограф Ричард Турнвалд. Под етносоциология той разбира изучаване на социалните явления в доиндустриалните общества. Същинското развитие на етносоциологическото познание започва през 60-те години на XX век. Взривът от социални движения за правата на малцинствените общности и проблемите на националната държава да намери адекватни решения се превръщат в предизвикателство за изследователите, а етническите и национални особености фокусират вниманието им. Социологическият анализ на етническите процеси и явления и отношението им към националната държава се превръща в необходимото средство. В това историческо време хомогенизацията на нацията достига до своя максимум. Изчерпани са „процедурите" по постигане на „единни и монолитни нации" и кривата се движи надолу. Националната държава не може да удържа единството. Глобализацията започва своята деструктивна роля по отношение на националната държава. Потребността от отделеност на малцинствените общности, исканията за колективни права, претенциите за различност, търсенето на идентичности стават неудържими. И ако в Северна Америка и Западна Европа идеологията и политическата практика търси решения в асимилационната и антиасимилационната идеологии (60-те и 70-те години на XX век), в културната мозайка (80-те години на XX век), в мултикултурализма (90-те години на XX век) и в интеркултурализма (новото хилядолетие), в бившите социалистически страни (80-те години на XX век) те се търсят в социалистическата интеграция, социалистическия интернационализъм, единната нация.