Не завиждам на онзи, който се опита, стъпил връз стихотворенията в този сборник, да чертае тенденции, да класифицира и подрежда в литературни чекмеджета. Или, не дай Боже, да говори за днешното литературно поколение, днешните млади и пр. Дори определението "студентски" тук важи само доколкото се мисли чисто инструментално, технически. То се отнася единствено към статуса на включените автори, но не и към поезията им. Единственият извод, който бих се осмелил да направя след четенето на този сборник, е, че тук лице няма, има лица (всяко от тях интересно посвоему); няма една обща поетика, има поетики; няма поколение, има лични почерци. И тази нова несводимост и центробежност е някак нормална и естествена. Казано накъсо, сборникът разбива стереотипите ни за студентско писане, за краен сантиментализъм или радикален филологизъм. И с това той ми се струва ценен. Един сборник, който ни лишава от съмнителната привилегия да бъдем снизходителни. Георги Господинов