Феноменът модерност • Културологически визии

Продуктов номер: 6516
Изчерпана

Автор: Дмитрий Варзоновцев
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Социология
Издателство: Институт за модерността
Състояние: Нова книга
183 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

В настоящата книга са събрани различни по жанр, стил и съдържание материали. Но всички те визират феномена модерност в неговата динамична перспектива. Книгата има две части. Първата представя обзорно, в теоретичен план феномена култура и то предимно от гледна точка на прехода от традиционното към модерното общество. В тази част се използват записките по лекции, прочетени от автора в СУ "Св. Климент Охридски" и Нов български университет през втората половина на 90. години. Във втората се представят конкретни прояви на модерността в българското общество. Авторът използва наблюдения и интервюта, осъществени от него в рамките на няколко изследвания, проведени в края на миналия век и реализирани с любезно съдействие на "Центъра за социални практики" към НБУ, BBS Gallup и "Сова - Харис". Част от материалите в нея се дължат на творческите дискусии и сътрудничество на автора с Майя Георгиева и Николай Обрешков, но също така и на творческата атмосфера в списание "Избор", работата в което провокира интереса ми към проблемите на прехода в контекста на модернизацията. Книгата има подзаглавие Културологически визии. И това не е формално. Читателят има пред себе си книга, в която културата на модерното време се представя не като застинала абстракция, а в движение с цялата си противоречивост. Предговор Модерността като предизвикателство Навикът гражданските достойнства безпроблемно да бъдат приписвани на напредналите модерни страни прикрива твърде много проблеми. Такива са например отчуждението, циничния прагматизъм и аморализъм на модерните индивиди. Но също така и странната, дори направо абсурдна симбиоза на модерните граждански нагласи с овехтели етнокултурни представи за "своето", което тотално се противопоставя на "чуждото", какъвто е например страшният ренесанс на най-разнообразни и чудновати "национални идеи" в самия край на XX в. И това съвсем не е някакво зловещо отклонение от "светлия път" на прогреса и човешкото съвършенство, по който европейското човечество тръгва още през епохата на Просвещението (Lumiere - на френски). Апотеоз на модерното общество, XX в. започва с ужаса на националистичното ослепяване и оглупяване на цвета на водещите тогава нации - френската, германската, английската. Ценността на човешкото, което според Кант никога не може да бъде "подръчно" средство за някакви други цели, колкото и да са полезни или национално значими те, е буквално взривена от единодушното гласуване на извънредни военни бюджети, отворили врата за Първата световна война и в Германия, и във Франция. Единствено социалдемократът Жорес е безкомпромисен: войната е зло и като истински гражданин на света, отказва да участва в гласуването на военния бюджет в Сената. И е убит. През 1915 г. светът е потресен. Мирният океански лайнер "Луизитания", който пътува под американско знаме в Атлантика е потопен от немска подводница. Загиват хиляди невинни бежанци и емигранти. Но светът не "забелязва" и последвалите тази трагедия на модерността чудовищни катастрофи на XX в. През 1916 г. в сражение край Марна, в което участват два милиона войници загиват 400 000 французи. След победоносната болшевистка революця само за пет години са избити десетки милиони хора и единствената причина е че са грамотни! Трагедиите на Холокоста, на ГУЛАГ стават повод за публични дискусии десетилетия след извършване на тези най-чудовищни за цялата история на "прогресивното човечество" престъпления. Едва през 1947 г. двама немски емигранти - избегнали ужаса на нацистките лагери - немецът Теодор Адорно и евреинът Макс Хоркхаймер за пръв път произнасят страшната присъда над модерното общество: "Идеята за човека в европейската история намира израз като отлика от животното. Животинската неразумност е доказателство за човешкото достойнство. Това противопоставяне се повтаря с такава настойчивост и съгласие от всички предшественици на буржоазното мислене..., че заляга като една от малкото идеи в основния фонд на западната антропология. ...Разумът, който настъпва безсърдечно, принадлежи на човека; животното, от което той извлича кървавите си заключения, притежава само неразумен ужас, нагон към бягство, за което е възпрепятствано". Странно са раздалечени и две важни исторически събития - Хартата за човешките права, провъзгласена от Американската и Великата френска революции и Декларацията за правата на човека, приета през 1948 г. от ООН. Абсурдът на модерното е точно в незабележимостта на най-отвратителните му страни за сметка на буквалното ослепяване от неговите "постижения" - първо от парата, електричеството, влаковете, самолетите, колите, които се движат "сами", а после и от "силата на мирния атом", от "интелекта" на машините и хилядите чудеса на прогреса. Модерното е в абсурдното обвързване на прогреса и цената, с която човечеството заплаща неговите плодове. Модерното, в един по-дълбок смисъл, не е само "съвременно", т. е. видимо актуално, "светещо" със своята новост. Модерното е невероятно сложна амалгама от стопански, духовни, всекидневни практики, които позволяват на индивида да не помни (Оруел). Да не помни не само, какво е станало вчера, но и кой е той самият, откъде идва, с какви "корени "е свързан и душевно, и телесно. Модерното е странен културен механизъм за оцеляване при условията на постоянни и радикално безкрайни промени, които не позволяват на навика, на традицията "да се справят", да погълнат, да обяснят човешки ставащото "тук" и "сега". Модерното в политически смисъл, обаче, се оказва не само трудно и свързано с невероятни трагически обстоятелства - войни и революции. Модерното като НАЛАГА МЕХАНИЗМА НА ЗАБРАВЯНЕТО поставя и индивида, и обществото пред един и същи въпрос-избор: "Кой съм аз?", "Кои сме ние?". Без да предлага, още по-малко пък да предоставя "естествени" образци или варианти на отговор. Модерността взривява и прави абсурдно неуместни и лишени от смисъл всички клишета за "естествени" и "неотменими" права на човека. Оказва се, че човешките права съвсем не са нито безспорни, нито естествено ограничени. Но най-безоснователно, т. е. най-безпредпоставъчно се оказва правото на ИЗБОР. Нито едно от посочваните като основания не издържа изпитанието на "модерността". Актуални в един момент ценностите, налагани като безспорни и идващи от себеразбиращия се смисъл на една или друга идеология или религия, в рамките на живота на едно поколение се провалят и разкриват своята идеологическа перверзност и кухост. И все пак не можем да отречем една "полза" на модерността. Тя наистина учи и на оцеляване по сметка, учи на скептически прагматизъм, но и ни поставя в ситуация на избор между много РАВНОПОСТАВЕНИ варианти на поведение, включително и избор на път към смъртта. Защото в модерното, дори и самата смърт се превърна в рационален фактор, който може да бъде "управляван" научно и лекуван терапевтично. Модерността практически, а не като идеологическа илюзия или визия, създава условия за постоянно гражданско поведение, поведение на ангажирания с избор и рационална преценка на "предлаганите" от пазара на знаците, символите и ценностите образци на актуалния избор. Най-малкото индивидът трябва да избира и в пряк, и в преносен смисъл през определено, твърде ограничено време НОВИ перспективи, да се обвързва с нови цели и средства, без това да бъдат и НЕГОВИ цели и средства.