Философия на власта . Втора Част. Кървавото лоно на българския държавен комунизъм

Продуктов номер: 5654
Изчерпана

Автор: Здравко Дунов
Категория: Българска съвременна история
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
355 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

Възможно е някои читатели да се подразнят от термина "КЪРВАВО ЛОНО" в заглавието на книгата. Сериозно мислих и аз по този термин. Но съдържанието на документите е ужасяващо и думите ми са точни. Лоното действително е кърваво, кърваво та даже мораво... Преди 60 (шестдесет) години, на 1 февруари 1945 г., в 16 часа подир обяд, в Тържествената зала на Съдебната палата, член-съдия Стефан Манов от Първи върховен състав на Народния съд, който съди регентите, министрите и царските съветници, прочита присъдата на обвиняемите. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, двадесет и двама бивши министър-председатели и министри, осем царски съветници. Половин час по-късно, в 16.30 часа, своята присъда обявява и Втори върховен състав на Народния съд, който пък съди депутатите от XXV Обикновено народно събрание. Присъдата е прочетена от неговия председател Светослав Кантарджиев. От обвинените общо 127 (сто двадесет и седем) народни представители от XXV Обикновено народно събрание, на смърт са осъдени 67 (шестдесет и седем) депутати. Осъдените са разстреляни през нощта на 1 срещу 2 февруари, т.е. веднага. В София са действували 10 (десет) върховни състава на Народния съд, а общо за цялата държава - според доклада на правосъдния министър д-р Минчо Нейчев до Националния комитет на Отечественият фронт от 20 юли 1945 г. - броят на делата и на съдебните състави е 145 (сто четиридесет и пет). Подсъдими са били 10.907 (десет хиляди деветстотин и седем) човека, оправдан от тях няма нито един. Смъртна присъда е била издадена срещу 2.680 (две хиляди шестстотин и осемдесет) обвиняеми; доживотен затвор са получили 1921 (хилядя деветстотин двадесет и един) човека; 20 години затвор - 19 (деветнадесет) човека; 15 години затвор - 962 (деветстотин шестде сет и двама) човека; останалите 3241 (три хиляди двеста четиридесет и един) човека били наказани със затвор под 10 години. Важен исторически документ представлява цитираният доклад на министъра-комунист д-р Минчо Нейчев. В раздела му за Народния съд, точка 2, текстът започва така: "Една от най-крупните задачи, с които Министерството имаше да се справи, беше провеждането на Народния съд. Специалният за това закон беше своевременно изработен и одобрен от Министерския съвет в заседанията му на 28 и 30 септемврий... При провеждането на закона обаче се направиха много грешки, повечето от които беше мъчно да се избегнат. Много от Народните обвинители, както и някои от Народните съдии не можаха да отговорят на тежките изисквания, които им се възложиха... Обещах съдът да свърши работата за три месеца, а той едва я свърши за шест. Това закъсняване се оказа фатално, защото напрежението на масите намаля, ходатайствата се засилиха, съставите на съда започнаха да се огъват, в резултат на което се получи това, че последните процеси в София, особено тоя срещу стопанските деятели, се оказа истинско проваляне на съда. Въпреки това аз считам, че Народният съд извърши своята работа успешно. Главният удар беше нанесен от първите два централни процеса, а той беше съкрушителен. От всички регенти, министри, царедворци и Народни представители, всичко на брой 160 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт." (1; а.е. 478, л. 84-85)