С този том започва представянето на Марко Цепенков като разказвач, същевременно като събирач и записвач главно на Прилепската разказна традиция, с нейното изключително богатство от версии и варианти на международни и регионални сюжетни типове. Най-сетне с повече от стогодишно закъснение българският читател ще може да добие цялостна представа за един паметник на фолклорното разказно творчество на XIX в., паметник, който българската хуманитаристика, българската фолклористика винаги е ценила, ползвала и цитирала, но досега винаги в разпокъсан и частичен вид (като отделни текстове, публикувани най-вече в СбНУ, или като свод от фолклорни наративи, останали почти столетие скрити, труднодостъпни в научните архиви).