Има нещо тъмно в мен, което чака своето рождение. Не зная аз какво ще бъде то, не мога да гадая за мига, часа, годината и нямам сетива за тръпките родилни, пронизващи духовната утроба. Единствено предчувстбие сред мрака, лъжливо може би, очакването води. В мен е светът, аз знам - заченат, още тъмен, сляп сгърчен ембрион в плацентата на хаоса. Надявам се. Очаквам го. Мечтая го. При все че може би родилният му вик ще бъде слят със моя вик предсмъртен.