През 1867 г. се появила малка книга, която предизвикала сензация в Европа. Заглавието и било "Древна българска песен за Орфей". Един възрожденски учител я записал в каменно селце на Родопите. Оказало се, че траките не били изчезнали безследно. Преди да се разтопят сред новодошлите народи, те изпели за последен път своите песни. В тях шествал Дионис - буйният бог на виното, самодиви летели с разпуснати коси върху крилати елени, непобедими конници убивали триглави лами. Славяните превели тракийските легенди на езика си и ги пригодили към своята митология. Златната лира на Орфей се превърнала в позлатен кавал, който огласял родопските върхове още хиляда и петстотин години. Ето такива чудеса крият българските митове и легенди. Те са толкова стари, колкото стари са най-древните жители на Европа, създали върху днешните българските земи блестящи от злато и поезия цивилизации. "Голяма книга на българ¬ските митове и легенди" е направил Цанко Лалев (изд. "Пан"). "Те са толкова стари, колкото стари са най-древните жители на Европа", пояснява той. И заради това е подбрал и преразказал древните подвизи на Дионис, Орфей, цар Рез, Спартак, минал е през змейове, таласъми, Крали Марко - до Трифон Зарезан и Иван Рилски в. Сега, 26.11.2005