Истините на Шехич са жестоки, иронични, те хапят и бодат, но не страдат от помпозност и евтин маниеризъм, в тях диша истинска поезия, взривявана от емоции, метафори и лиризъм. Едновременно с това авторът упорства да бъде обективен наблюдател на случващото се, да говори и тъжно, и смешно за събитията, да е убийствено искрен във всеки един детайл, във всеки емоционален изблик, всеки спомен.
За мен литературата е брилянтен занаят, който предполага постоянен къртовски труд, най-вече прозата. Занимава ме начинът, по който се променям в процеса на писане, интересно ми е как точно моите литературни творби въздействат върху читателите, защото без тях всяко писане е лишено от истинско съществуване, казва Шехич.