Искра Цанкова, Кристина Тошева, Иван Драгошинов Нашата дългогодишна културна история е градена от даровити рожби, някои от които и досега мъчително изравяме от умишленото забвение. Такъв пример е и Хрисан Цанков - дългогодишен режисьор в Народния театър от 20-те и 30-те години, по-късно главен режисьор на Музикалния театър. Театралните спектакли изчезват, филмовите ленти овехтяват - но в Държавния архив е съхранен личният архив на Цанков, и досега неразпечатан.С дълбоко проникновение Хрисан Цанков анализира сценичната магия, творчеството на актьора, изкуството на режисьора, използвайки като мото репликата на Фауст „Обичам тези, които искат невъзможното”. Иван Стоянович