Японската образователна система

Продуктов номер: 14537
Изчерпана

Автор: Зоя Иванова
Категория: История на Азия | Социология
Издателство: Изток-Запад
Състояние: Нова книга
258 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Зоя Иванова е биолог-биохимик, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Има изследвания в областта на биоенергетиката, но основно интересите и са насочени в областта на преподаването, съдържанието на обучението, тестовете, като адекватна система за контрол и оценяване, образователните системи в другите страни. В книгата е систематизирана информация за създаването и развитието на образователната и изпитната система в Япония, разгледани са стандартите по природни науки (в частност по биология), учебника по биология за подготовка за националния кандидат студентски тест, както и често срещани тестови задачи. Книгата съдържа приложения и речник на японски термини, които улесняват читателя. Авторът представя едно интригуващо заглавие, което предоставя систематизирана информация по ключови за образованието акценти. Обект на теоретичен анализ е образователната система в една страна, която е твърде далече от България не като географско понятие, но и като информация, анализи, разбиране и оценка на една самобитна култура. Доц. д-р Наташа Цанова Като обща характеристика на монографията бих изтъкнаха няколко нейни достойнства: логично подреден и систематизирано поднесен материал; изключително ясна и точна мисьл; задълбочено и изчерпателно изследване на всяко подзаглавие, което подсказва за упорита и добросъвестна работа с богат изворов материал. Гл. ас. д-р Светлана Иванова Интегрирането на нашата страна в Европейската общност и глобализацията оказват влияние върху всички сфери на съвременните общества, като поставят в центъра на вниманието и образованието, което трябва да е в състояние да отговори на изискванията на непрекъснато променящия се свят. Необходимо е да се познават образователните системи на високо развитите страни - планиране, организация, управление на учебния процес, подготовка на компетентни педагогически кадри, обективността при оценяване на постиженията на учащите се и много други. По този начин могат да се определят както общите тенденции, така и специфичните особености и на тази база да се очертаят пътища за развитие на собствената ни образователна система. Така, наред с хармонизирането на образованието ни с европейските и световните достижения, ние ще успеем да съхраним и доказаните ни добри традиции. В този смисъл особено интересен е опитът на Япония. Ако се опитаме да разберем процесите и тенденциите, които протичат в образованието в съвременна Япония, изхождайки от социокултурния контекст на нейната история, ние се натъкваме на две сложно преплетени реалности. От една страна, японците охотно заимстват чуждия опит и чуждите достижения, широко прилагат оригинални разработки, нови форми на организация на производството, на учебната дейност. От друга страна обаче, заимстваните външни форми се напълват със свое съдържание, приспособяват се към традициите и придобиват национална самобитност. Това напълно съответства на духа на японската история, в която явно се проследяват принципите на приемствеността. Новите елементи, като правило, се добавят към старата структура, без да я разрушават, а съществувайки съвместно с нея. Постепенно тези елементи, видоизменяйки се в процеса на приспособяване, предизвикват преустройство на цялата система. В крайна сметка понякога е трудно да се разбере кое в японското общество е самобитно, а кое е заимствано, тъй като всичко се съединява в обща сплав. Сега в нашата страна върви реформа в образованието и най-малкото е интересно как такива реформи се разработват, внедряват и реализират в други страни. Японското министерство на образованието е убедено, че желанието на преподавателите и тяхната професионална увереност са решаващи фактори в подобряването на образователния процес. Ето защо те активно участват в обсъждането и усъвършенстването на образователните стандарти. От друга страна, Министерството е наясно, че една реформа може да бъде успешна, ако получи подкрепата както на родителите, така и на широките слоеве от обществото, за което те трябва да бъдат информирани чрез различни форуми. И още нещо - докато реформата се внедрява постепенно, в нея се нанасят корекции и се набелязват проблемите, решаването на които трябва да залегне в следващата реформа. Знаем, че всяка реформа в образованието съответства на социално-икономическата и политическа ситуация в обществото и това определя нейните цели и насоки. Още в началото на 80-те години на миналия век в Япония се изказват идеи, че „страната навлиза в период, когато са й нужни не просто способни и трудолюбиви специалисти, а хора, особено надарени, неортодоксални, самостоятелно мислещи, които да могат да решават най-сложни проблеми. Задачата е те да се открият и да се запазят за страната". Във века на високите технологии егалитаризмът, еднообразието и механичното заучаване пречат на формирането на творчески личности. В момента у нас върви широк, понякога ожесточен диспут за матурите, за тяхната роля и необходимост, както и за мястото им при кандидатстване във висше учебно заведение. В Япония кандидатстването във ВУЗ също е въпрос, решен по своеобразен начин - няма матури, но абитуриентите полагат национален кандидатстудентски тест, който за някои университети е атестат за приемане, други пък въвеждат и свои допълнителни изпити.