Изданието има за цел да опише значението на успешното изграждане на идентичност и интимността в зряла възраст. Авторът използва епигенетичната теория за развитието на Ерик Ериксън, като проследява решаването на две от психосоциалните кризи - идентичност и интимност. Задачите, на които се опитва да намери отговор, са няколко. На първо място - дали идентичността се запазва като стабилна структура след като бъде изградена първоначално в юношеска възраст или напротив – се изменя, поддържа и преформулира в хода на жизнения цикъл.