Съставителство, встъпителна студия и научна редакция - Таня Чавдарова Макар че и социологията, и икономиката са социални науки с добре документирано и съществено припокриване в същностни сфери на техния интерес, е опасно да се допуска, че те споделят едни и същи цели. Започвайки от Смит, класическите икономисти не са си създавали главоболия да разграничават икономиката от социологията. В онова щастливо време икономиката е била наистина поддисциплина на социалните науки и не е претендирала за кралската корона. Всъщност първа социологията чрез Огюст Конт надига глава към тази тежест, което донякъде смайва, но повече възмущава икономистите. Засилващото се ударение, поставяно от самия живот върху неговото икономическо измерение, е това което въздига икономиката до кралска позиция. Алфред Маршал я институционализира на трона. През 30-те години на нашия век икономиката започва силно да се математизира и заедно с това, а и поради ред други обстоятелства, нейният интерес към икономическите институции застива. Празнотата в изследването на икономическите институции особено силно започва да се чувства през 70-те години на XX в. Натрупали са се съществени промени в начина на функционирането им. Нещо повече: започва да се възражда значението на социалното, моралното, културното, психологическото измерение на икономическия живот. Нека само помислим за това, че според някои икономически изчисления 1/4 от брутния вътрешен продукт на САЩ се изразходва за убеждаване на хората да купят нещо, т.е. за социално-икономически диалог, апелиращ към статуса, културата, нравствените и естетическите стойности.