ИЛЮЗИИ ЗА ВЕЧНОСТ На Валентин Съдбите ни - привидно независими – в душите ни са спомени иззидани. Ръцете ни - пределно изморени - и статии, и стихове са писали. Сърцата ни - безкрайно изтощени -в гърдите ни безмълвно са застинали. Децата ни - духовни еманации -по стъпките ни са ни върнали. И в дните си безумно подредени превърнали сме се във пясъчни човеци.