Стиховете му са достатъчно къси, за да има място и за моите мисли, и достатъчно емоционални, за да извикат в мен неочаквани пристъпи на тъга, смях, съмнение и откровение, пише в предговора Димитър Христов. Тая динамика и задъханост прави поезията на Трайче Кацаров (както и драматургията му) своеобразна и неприличаща на познатите образци. Странно как ерудицията е послужила за опора, от която авторът се е оттласнал, за да дълбае и да лети към неизвестни и неоткрити вълнения. Дали се връща в детството, или пътува в бъдещето, авторът изследва облика на съвременника, за да ни изненада с всичко онова, което ние не сме забелязали, а е толкова близко. И ако съвременникът не разбира добре написаното от Трайче Кацаров, значи не познава себе си, обобщава Христов. Поетиката на Трайче Кацаров е модернистична, но същевременно предметна и неусложнена. Стихът е свободен, няма излишни натрупвания и многословие, изчистен е откъм самоцелна метафоричност. Ето един пример: Поставиха истината на пътя като знак - черна точка на пътя. И никой не спира. Никой за нея не говори сериозно. А тя от мъка става все по-голяма и по-голяма и към всеки, който й обръща гръб, се провиква: Един ден, като порасна голяма, лъжа ще се нарека!