Книгата е проучване, върху материал от ранната онтогенеза на българския език, индивидуалните вариации по скорост и стил на овладяване. Обсъждането на българските резултати става в широк типологичен план, при непрекъснато отчитане на съществуващите в литературата данни за други езици. Този подход откроява връзката между индивидуално, езиково специфично, контрастивно, типологично и универсално в онтогенезата на езика. Анализите и обобщенията потвърждават основополагащата теоретична постановка, според която вариациите в скоростта и в стила на овладяване представят континууми, чиито полюси са дефинирани като: „ранни" срещу „късни" говорители и „референциален" срещу „експресивен" стил. Отчитането на индивидуалните разлики е операционализирано чрез въвеждане на маркери за стил на овладяване, които се проявяват на всички езикови равнища. Авторът на тази книга, дои. д-р Юлияна Стоянова, завършва българска филология в СУ „СВ. Климент Охридски". През 1979 защитава докторат на тема „Езикова реализация и нейни нарушения при огнищни мозъчни увреди". В 1984 г. печели конкурс за асистент В Катедрата по български език към факултета по славянски филологии, а от 1992 е доцент в същата катедра. От две десетилетия чете курс по психолингвистика. Плод на интереса й към тази интердисциплинарна наука са две книги и няколко десетки студии и статии.