ЯВНАТА ВЕЧЕРЯ На свещите случайните отблясъци случайно пропълзяват по лицата ни. И вече час, откакто ние, Заболи носове в чиниите, вечеряме зад ъгъла на късния септември, и вече час, откакто ние шепнем, откак ядем, жестикулираме и даваме съвети, откак си дъвчем нервите и дъвчем часовете, разхвърляме душите си ракиени, отдавна затъпели сме от пиене, блещука виното, месото е изстинало... Нас всички ни разделя общо минало. Сега ако си тръгнем - ще е много рано. Ще стане много късно, ако пък останем. Оформят пламъците обръча, през който един от нас като дресиран лъв ще трябва да прескочи.