Антропологията е наука за човека. В антропологията човекът е обект и субект на познанието. Антропологията изучава човека във времето и пространството, в миналото и в съвремието; неговата изменчивост от факторите на жизнената среда; неговия произход и раси. Това е предметът на „физическата антропология", която изучава човека като биологично същество. За разлика от нея в обособен дял, наречен „културна антропология", се изследват обществените системи и тяхното развитие, социалните отношения, цивилизациите, културите, религиите, етническите особености. Многократно съм писал, че науката се развива най-интензивно в контактите си с другите науки. В конкретния случай фактите от физическата и културната антропология ни предоставят възможността за представяне на оптимални знания за човека от миналото. При подредбата на изложението са възможни различни подходи - хронологичен или методичен, всеки със своите предимства. Използваните методи в антропологията имат дьлголетно развитие, унифициране и утвърждаване. Получените от антропологично изследване резултати (метрични и скопични) като израз са обективни, но тяхната интерпретация и взаимовръзка е във възможностите на антрополога, т.е. той „разгадава" антропологичната информация. Началото е проучването на костните останки в гробната яма, лабораторното изследване за определяне на пола, ръста, расовия тип; отчитането на болестните следи върху костите, на преднамерените действия и въздействия, идентификацията на индивида и т.н. Смятам, че представянето на установените при антропологичните изследвания факти характеризира човека, живял в нашите земи през различните периоди, от праисторията до Възраждането. 13 януари 2008 г.