История на Армъните (Цинцарите) в София

Продуктов номер: 15943
Изчерпана

Автор: Тома Кюркчиев
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Извори и документи
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
ISBN: 954737253Х
156 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

Тази втора книга от ИСТОРИЯТА НА АРМЪНИТЕ -ЦИНЦАРИТЕ обхваща исторически бележки, документи, събития и представя важни личности от колонията на АРМЪНИТЕ - ЦИНЦАРИ, които са живяли в София през 19 и 20 век. Написана е с надеждата да съхрани в паметта на идните поколения, които ще живеят и през 21 век в София, заслугите за хармоничните и приятелски отношения, които могат да служат за модел на мирно етническо съжителство между българите и другите етнически общности като евреи, арменци, руси, роми, турци и други в един град. Това важи с особена сила за армъните цинцари, които въпреки трудно приемливите асимилационни процеси интегрирането с народите на Балканите-албанци, българи, гърци, македонци, румъни, сърби, е пример за безконфликтно съжителство и сливането ни с другите националности без създаването на анклави, гражданско неподчинение, религиозни различия и военни акции. 1. За съставителите най-точното и приемливото наименование за софийския влах - армън е "цинцарин", което независимо от нарицателното за скъперник, се използва, за да се изключва смесването с имената на други етноси: армън с арменец или аромън с ром и др.п. 2. През последните 50 години в София няма сключен брак между цинцарин и цинцарка. Доказателство за това е фактът, че до края на втората световна война София е наброявала само 300 хиляди души, от които близо 60 хиляди или една пета част са българи от друг неслявански произход. И никога, и при никакви обстоятелства конфликти не са пораждани нито от различните етнически общности, нито от държавните, а още по-малко от общинските власти на Столицата. Съставителите на тази книга изказват благодарност на по-възрастните жители на София от цинцарски произход, които предоставиха данни и снимков материал, без които нашата разработка щеше да бъде по-непълна. Въпреки нашето старание ние смятаме, че след нас други с повече опит и компетенция ще допълнят този труд, за да не бъдат забравени нито един дом или представител на общността на армъните - цинцари в София. София, август, 2001 г. Тома и Николай Кюркчиеви