От комплексни естетически позиции авторът изследва българския театър като социокултурен феномен в сложния му преход към художествено и професионално възмогване. Специфично националното в самоизграждането на българския театър се извежда с възстановяването на цялостния облик на театралната практика — еволюция на драматургичните форми и жанрове, възгледи за художествения образ и анализ на актьорското присъствие, проблеми на режисурата, сценографията, критиката. Равностойна в степените на проникване, книгата с респектираща последователност създава многостранна представа за театралния процес при формирането на духовния ни живот.