ДОКУМЕНТ ЗА НАЙ-БЛИЗКАТА НИ ИСТОРИЯ Книгата на Методи Спасов прави впечатление със своята прецизност и богата документираност. Поради това тя е не само интересно четиво, но дава храна и на бъдещи историци да изграждат картината на българския политически и обществен живот през последното десетилетие на XX век. Зад привидно спокойния, уравновесен тон на текста прозира политическа енергия, проникновението на свидетел и участник в събитията, а същевременно умението да наблюдава отстрани. Това е едно качество, което не се среща често сред активните дейци, но е задължително за хрониста. По страниците на тази книга ще срещнете имена на мнозина включени в събитията, характеризирани лаконично и същевременно достатъчно релефно. Особено ценни и важни са данните за личности, които вече не са между живите. От тях ще спомена депутатите Илко Ескенази, Свилен Капсъзов, Красимир Чернев. Гибелта на последните двама през септември и декември 1992 г. при сходни автомобилни катастрофи е разнищена с вещина и показва документирано, че нещастията с тях съвсем не са случайни, макар да останаха безнаказани.