ПРОЛОГ Отдълго бях в леглото И леглото в хаоса. Неузнаваем се завръщах. Кой? Все още не амфибия, с усилие Влачейки гласове, удавници, Черни водорасли върху черепа. От дълбините изплувах, неузнаваем, Завръщах се. Едноличен прорицател пак, Безок и безсловесен. Почти заличен от Съня И на езици непознати Съзаклятието. Никога нямаше да отговоря истината, Не биха и попитали. Само за анахронични факти: За часа на апокалипсиса. За часа. (Девет.) Не биха и попитали. Завръщах се.