ПРЕДГОВОР Драги читателю, ти стоиш пред една книга, която иска да ти разкаже за житейската и професионална съдба на един голям българин. Битието му е неразривно свързано с половинвековната история на родния, а и на световния спорт също. От 1957 г, когато в Техеран на световното първенство по вдигане на тежести той печели първия за България сребърен медал и дава заявката си да участва твърдо в развитието на щангите, чак до наши дни, когато редица треньори, български и световни, с уважение и почитание идват при него или го канят в далечни земи да сподели уникалните си треньорски знания и опит. Тази книга ще проследи и развитието на вдигане на тежести през тези петдесет години, което неоспоримо е написано и с треньорския почерк на „Папата на щангите". Българската тежка атлетика и Иван Абаджиев са като сиамски близнаци - те са неразривно свързани и не можем да говорим за този спорт, без да говорим и за треньор № 1 за всички спортове на България за XX век. Като добър строител той ще сътвори магистрала на българската тежка атлетика, по която тя триумфално ще пътешества в годините, отрупана с многобройни медали. Но нека се обърнем към статистиката, която безстрастно и честно ще извика фактите: Преди Иван Абаджиев да поеме националния отбор по вдигане на тежести като старши треньор българските тежкоатлети печелят по две точки от олимпийските игри в Мелбърн'56 и Рим'60.