Иванка Акрабова-Жандова (1911-2008 г.) - изкуствовед и археолог, елин от стожерите на българската средновековна археология и вилен изследовател на средновековното художествено творчество и неговите източници. Високообразован и ерудиран учен, оставила множество изселвания върху кавалетната живопис в България, бележити паметници като Боянската църква и стенописите и, живописта на Червената църква при Перущица. Превърнала в дългогодишно дело на своя живот изселванията във втората столица на България - Велики Преслав. Най-задълбочен изследовател на едно от най-значимите и върхови постижения на художествения живот на втората столица - белоглинената рисувана и глазирана декоративна керамика, на източниците, генезиса и производствените и художествени специфики. Десетилетия наред свързана с Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. В тази книга учените археолози и специалисти в областта на историята на изкуството отдават своята почит към тази забележителна личност - учен и човек.