За Вапцаров върховната ценност е свободата, а средство - най-важно! - за нейното постигане е борбата за социална справедливост. Свободата се превръща в самоцел и в крайна перспектива на развитието. И това е така, благодарение на изначалната й принадлежност към закона на природата и човешкия род. В този план свободата е вроден инстинкт за живот без пранги и за вярност към вътрешния усет за морал. Не е възможно, според Вапцаров, безнравственият човек да осъществява идеала на свободата!
ЧАВДАР ДОБРЕВ