Българските интелектуалци през 1980 и 1990-те години
Тази книга въплъщава - и обсъжда - една авторова дилема, която представлява колкото екзистенциален, толкова и методологичен проблем: да се придаде видимо единство на нещо, чиято стихия е било съществуването му под формата на несвързани помежду си пулсации. "Изгубените еднорози на революцията" в голямата си част е разказ за един фрагмент на локалния (отвън изглеждащ невъзможен) живот на духа в България през 1980-те години, който веднага след 1989 година се преобразува в нещо различно и дори противоположно на предишния си образ.
Кольо Коев
Въобразявахме си, че това, което искаме, съществува -и го правехме, колкото можехме, с подръчни средства. Смущението след промените беше следствие от осъзнаването на илюзията, но заедно с осъзнаването на илюзията изчезна и вълшебният еднорог: от този момент насетне конвертируемите дискурси не помнеха онова, което аутистичните не можеха да изрекат.
Миглена Николчина
Изгубените еднорози на революцията