Векове наред традиционното ръчно тъкачество е било едно от основните занятия на българската жена. Тя е изработвала по-голяма част от тъканите за облекло, за домашна употреба и уредба в своето семейство. Фондовете на етнографските и почти всички исторически музеи в България съхраняват голямо количество домашноизработени тъкани. На тази база и благодарение на проучванията на музейните специалисти-етнолози и изкуствоведи може да се проследи развитието на традиционните тъкани от XIX до XX век. Сборникът проследява развитието на текстилното изкуство в България, представяйки най-изтъкнатите имена и творби.