Живоговорене

Продуктов номер: 20984
Изчерпана

Автор: Ищван Кемен
Категория: Унгарска литература
Издателство: Ерго
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549227956
88 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: унгарска
Преводач: Мартин Христов

---

ЖИВОГОВОРЕНЕ 1 Бях самичък вкъщи, позвъни се, и влезна Смъртта. Дошла бе на раздумка, както винаги – добре се погаждаме, дори сме приятели. Обича ме дотам, че възхитително успяваме да избегнем помежду си мрачния аспект на нашата дружба, неравнопоставената връзка. Тя има своя собствена теория затова, веднъж ми я изложи. Разговорът ни не беше лесен, но после някак си го превъзмогнахме. Така поне помежду ни няма лъжи, можем да говорим за какво ли не. И сега с идването й жилището притъмня, наложи се да светна лампата, а кафето, с което я почерпих, отново хвана ледена кора, но ние по-скоро се засмяхме, понеже всеки път играем тази игра, и у нас, изглежда, тя вече никога няма да пие кафе. – Не съм донесла нищо на децата – рече. – Може би е за добро! – отсякох смело. Пак се засмяхме, и ето че предишният тон отново се върна. 2 – Ида от един възрастен господин – подхвана. – Бяхте далечни познати. Не наблегна на миналото време, и все пак кръвта ми се смрази, но да оставим, че кръвта ми се смрази, обзе ме и едно противно чувство: уф, пак някой е умрял! – Не думай! – изразих съжаление, но нямах и представа за кого говори, затова, за да не усети безучастността ми, добавих бързо като на шега: – Почакай малко, нека първо изясним: аз ли съм умрял, или той? – Той де, глупчо такъв! – отвърна. – Как може да питаш такива неща? – Понеже мъничко натърти на миналото време – излъгах. – Всъщност, в края на краищата, можеше да съм и аз. – Тогава прощавай, изразих се неточно. Трябва да внимавам, но постоянно прекрачвам незримата граница, и аз не виждам вече къде стъпвам… Та значи, успокой се, умря той, накрая вече дори сам ме повика при себе си, вече не понасяше мъките, беше много болен. Името му не знаеш, нищо няма да ти говори, беше последният нацист, ето това е главното, хм, как само препуска времето! – Виж ти, на това не разчитах! – отвърнах и бях искрен. /откъс/ Унгарската литературна критика определя Кемен като "личност, несъзнателно и неволно превърнала се в основополагаща за литературния канон, в жив класик на цяло поколение, същевременно необикновено скромна фигура". Поет, прозаик, драматург, дори под псевдоним автор на булеварден роман, в поетичното си говорене Ищван Кемен не скрива пристрастията си към живия език, към говоренето на живо, което, подобно на визуалните изкуства, настоява за допир до плътта на невидимото и ни хвърля в смут дали да притворим градинската врата, или да оставим нещата така... Из “Литературен вестник”