Пластическият свят на Дора Бонева впечатлява със своето странно говорещо безмълвие, сякаш нейните композиции са потопени в особено надвремие. Така любимите й пейзажи, натюрморти и портрети са озарени от вътрешната светлина на постоянната недоизказаност, загадъчност, почти мистична предпоставеност. Яркият колорит контрастира с призрачните видения на дървета, фургони, къщи, ридове и хълмове, натоварени с почти човешко излъчване. Ако искаме да изведем една глобална метафора за образните търсения на Дора Бонева, ще кажем, че тя е постоянна пленница на освобождаващата вътрешна светлина на Духа.