Животът според Любка

Продуктов номер: 23733
Изчерпана

Автор: Лори Греъм
Категория: Английска литература
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544916633
328 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: английска
Преводач: Аглика Маркова

---

Бъз Уекслър е ловец на таланти за прочуто студио, тя е известна с това, че може да надуши коя група пъпчиви пубертети ще стане следващият международен хит. Бъз върши работата си от 25 години и се смята за най-добрата, носят се слухове, че ще й връчат престижната награда за цялостно творчество. Едновременно с това у нея непрекъснато живее сянката на страха: тя е на 42 години, според шефа й – преклонна възраст дори при положение, че Бъз щедро се възползва от всичко, което й дават пластичната хирургия, козметиката и фармацията, към които тя добавя хранителен режим от кофеин, никотин, кокаин и амфетамини. Когато й предлагат да придружава вокален състав български жени на възраст от 45 до над 60 години в турнето им из Великобритания и Щатите, тя не знае как да реагира. „Уърлд мюзик” е следващият хит” – уверяват я. А тя си мисли: –„Уърлд мюзик” е далечната пустиня на „Комет аудио”. Някакъв си Улан Батор, мама им стара”. Но когато чува как пеят „Планинските баби”, Бъз остава смаяна. Всъщност, смайва я всичко: пеят без репетиции - просто едната подема, а останалите я следват, така са правили през целия си живот и не разбират как изобщо е възможно да живееш без да пееш. „Нима английските жени не пеят, докато прибират овцете в обора?”; имат непозната за нея, но отрезвяваща и реалистична жизнена философия и най-важното – лека-полека я смъкват на земята и без самата тя да усети, помагат й да осъзнае колко важно е човек да има и непреходни ценности. Неофициален лидер на групата е Любка (от заглавието). Тя говори някакъв английски, научен от учебника и от американските филми, но откъслечно, заради непрестанните спирания на тока в България. Другите са също живописни фигури. Дора няма зъби. Няма и куфар, а е навлякла една върху друга всичките си дрехи, за да не вземат да й ги откраднат. Затова пък Кичка непрестанно краде. Всичко, което не е заковано за пода по хотелските стаи, потъва в куфара й. Съпругът на Цвета я е набил хубавичко, преди да й позволи да замине на турне, а Станка е съпровождана навсякъде от двама бодигардове, понеже е баба на мафиот, действащ из Англия. Хуморът обаче остава в рамките на добронамерения тон и при всичките си чудатости българските баби успяват да станат симпатични на Бъз и на читателите. Освен Бъз, историята на промоционалното турне е разказана и от Олга – преводачката на групата, с мозък, напълно промит с комунистически максими, макар че дните на „Другаря Живков” отдавна са отминали. Английският на Олга е пълен с екзотични грешки, показващи колко малко е научила езика, с който си изкарва хляба, но не помрачават чувството й на превъзходство над „примитивните певачки”. С типичното за нея недоразбиране как трябва да звучи изисканият английски език, тя обяснява, че Бабите „правят ненапредничава музика от стародавни времена”. Ако вместо „Планинските баби” съпровождаше възрастни дами от някой средноамерикански щат, Бъз пак щеше да изживее културен сблъсък, но в конкретната ситуация тя трябва да се оправя направо с пришълки от друга планета. И въпреки това, по време на турнето Бъз се научава не само да яде туршия и да пие домашна ракия, с които Бабите са се запасили в изобилие. Тя се научава и на по-честно и човешко отношение към себе си и заобикалящия я свят.