Орехотрошачка
Такива изтънчени времена!
За чупене със зъби дума да не става.
И камъкът не си тежи на мястото,
излезе май от употреба сечивото,
с което сме трошили орехи
през първобитното си детство.
Дойде на смяна хитрата играчка —
орехотрошачка,
приятелка на глезени съпруги.
За кестените във горящото огнище
протяга всеки чуждата ръка,
пълзят обмислени студени ходове
към всяко простодушие тайнство.
Ох, неусетно стана толкова заплетено
и обиколно, скришно, подло, ох,
пълзят край мене паяшки съчувствия,
сълзата ми безпомощна
оплитат в сложените си мрежи.
С лисичи стъпки клюката ме дебне
край изворчето изповедно.
Смеха си да не смея да разсипя —
тъй откровено, звънко лакомство
за всички човки завистливи!
Какво, да се укрия злобно във черупката?
— Душата ми е бодра, гола, беззащитна
като дете в корито
Едва ли има по-подходящо заглавие за тази книга, очертала траекториите в писането на поетесата Малина Томова, от „Жизнен опит”. Няма как да не наречем тази поезия мъдра, защото тя е родена от ценното умение да се преобразува в слово човешкият, та дори и ежедневният опит, от малките и големи откровения и отчаяния на това да си човешко същество. Освен творби на Малина Томова, изданието съдържа и казаното за нея от критици и писатели, както и посветени на авторката стихове от други поети. Вероятно заради всичко това изглежда, че тази книга е някак по-голяма от своите стотина страници. Както и заради факта, че е съставена с много разбиране от друг голям поет – Иван Цанев.
Из „Литературен вестник“