Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област — 1923—1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкреното се разкрива прилагането и към селските партии на Балканите — Българският земеделски народен съюз в България; Хърватската селска партия, Съюзът на земеделците и Земеделската партия в Югославия; Националцаранистката партия в Румъния, Аграрната партия и Републиканския съюз в Гърция. Разкрити са начините и средствата за привличането на селските партии на страната на комунистическото движение. Разгледан е и опитът по организирането в края на 20-те — началото на 30-те години на XX в. на тъй нареченото "селско комитетско движение". Изясняват се причините за провала на политиката на Коминтерна сред селяните и техните организации на Балканите. Луиза Ревякина е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по история към БАН. Завършва история (1965) и аспирантура (1970) В Московския държавен университет "М. В. Ломоносов", Проблемите, Върху които работи, са в областта на българо-съветските отношения в междувоенния период, селските партии на Балканите, политиката на Коминтерна на Балканите. Автор е на два монографични труда, на около 60 научни студии, статии, рецензии.