ТЪЛКУВАНЕ НА МЪЛНИЯТА Поезията на Иван В. Лалич Лирическият свят на Иван В. Лалич представя мозайка от мигове, запечатали фрагменти от реалния свят, видян в някаква надреална светлина, така както в непрогледна нощ блясъкът на внезапна мълния осветява невидимото. Тази мълния е погледът на поета, съхранил мигове от живота и по-точно -сътворил ги в лирическото си слово. Този климат на надреалната Визия - така както е видян градът в "Хляб и вино" на Хьолдерлин, в картините и стихотворенията на някои сюрреалисти - у Иван В. Лалич е представен с удивителна сетивна острота на възприятието и конкретност на образните детайли. Надреално и реално; онирично и действително; сегашно, минало и бъдеше; исторично и надисторично; елементарната конкретност и сетивна материалност на живота и ерудитска раиионалност; травматичната сила на спомена и творящата енергия на въображението; неповторим индивидуален опит и универсалната му човешка Значимост - всичко това е намерило в лириката на иван В. Лалич забележителен художествен синтез в една неподражаема - като свят, образност и изказ - субективна поетика.